ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД Регистрация ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 842
ХуЛитери: 1
Всичко: 843
Онлайн сега::: pinkmousy
| Зреят корабите ми,
скъсяват хоризонта.
В платната пеят
кротки ветрове. Край фара
е приседнала душата
с белязано от бурите лице.
Лениво слънце
в скута ѝ лежи...
Не драска,
тихо мърка
и се гали.
С премрежени
от преданост очи,
лулата ѝ
с опашката си пали.
Порастват корабите ми,
на ръст и на товар,
достига всеки
своя чакан бряг,
на който се запълват
всички очертания;
на който се разлиства
и узрява сняг.
Публикувано от hixxtam на 12.07.2016 @ 08:28:11
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 8
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. |
"Пристанища" | Вход | 9 коментара (19 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Пристанища от Marisiema на 12.07.2016 @ 09:51:13 (Профил | Изпрати бележка) | " Край фара е приседнала душата
с белязано от бурята лице." Хубаво казано! Привет! |
]
Re: Пристанища от mariq-desislava на 12.07.2016 @ 11:16:23 (Профил | Изпрати бележка) | Това е колосално нежно творение, без налудничави, печални средства за очовечаване, които прилагаме понякога с цел да вдъхнем душа на предметите.:)
В трюма на думите ти си връщам детското доверие към всичко, на ръст словесен никак не мога да те стигна, затова си ме представи като рибка, на която люспите й падат хилядолетия преди сълзите й.;)
Сърцето е всеобхватно пристанище, което все някога ще дочака своя узрял сняг или както казва Ромен Гари: "И не казвам, че може да се живее без любов. Може. И точно това е най-гадното."
И изобщо това беше възможно най-чорлавият коментар.:))) |
Re: Пристанища от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 14.07.2016 @ 01:07:16 (Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/ | Горкият Ромен Гари...:( Много по- леко се живее без любов- постоянен обмен трябва да има- даваш, получаваш, даваш и...така..:)
Благодаря за колосалния поетичен коментар! Истински дар! Благодаря ти! :) |
]
Re: Пристанища от elsion (negesta@gmail.com) на 12.07.2016 @ 12:09:13 (Профил | Изпрати бележка) | това веднага грабва и те оставя загледан в хоризонта за дълго време... :)
там някъде оставих кораби, които още не са се завърнали, а нощем ги сънувам преобърнати на дъното, пълни с риби и водорасли...
|
Re: Пристанища от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 14.07.2016 @ 01:10:54 (Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/ | Да...не всички достигат бреговете си.За това е и солено морето..Благословени сме с достигналите, все пак! Благодаря ти за пълнокръвното присъствие! |
]
Re: Пристанища от gitchka_gramatikova на 12.07.2016 @ 13:44:32 (Профил | Изпрати бележка) | Е, много не грабна и изненада финалът!
Хареса ми, Инди, много :) |
]
Re: Пристанища от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 14.07.2016 @ 01:21:07 (Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/ | Радвам се, че ти е харесало и особено, че финалът ти се е видяп изненадващ, защото мислех, че е банално логичен..:)
Благодаря ти за отзива , чаровно момиче Гиче! Сърдечен поздрав! :) |
]
Re: Пристанища от apostola на 12.07.2016 @ 15:28:30 (Профил | Изпрати бележка) | Много красиво! Браво, инди! Харесах! |
]
Re: Пристанища от rady на 12.07.2016 @ 15:44:59 (Профил | Изпрати бележка) | Отплуваха фрегатите на младостта
и тази суша есенно помръкна.
Изсвирена е одата на радостта,
оркестърът на кея млъкна...
Случайни звуци и случаен смях
и после пак е страшно тихо...
И не достигат пламъци за грях,
теченията всичко потушиха.
Нещо такова... Влезна ми под кожата твоето стихо! |
Re: Пристанища от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 14.07.2016 @ 01:25:11 (Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/ | Ехаааа! Ама това спонтанно ли го измисли сега?Ако моето стихче го е провокирало, съм повече от щастлива! Благодаря от сърце за прекрасния поетичен отзив! |
]
Re: Пристанища от zebaitel на 12.07.2016 @ 17:45:31 (Профил | Изпрати бележка) | и узрява сняг...
някаква уханна зрялост се носи из целия стих, Инди и дори снегът зрее естествено там...
един стих, който успокоява...
|
]
Re: Пристанища от NikoVat на 14.07.2016 @ 02:12:39 (Профил | Изпрати бележка) | Този текст си служи с пълния инструментариум на метафората.
Долавям и някаква особена мелодичност. Ако можех да пея, бих го изпял не само в мислите си :)
Определено умееш да създаваш нови светове!
Поздрави! |
] | |