Спокойствие и тишина
над Карлово цари,
само Бялата река шуми
и бърза да догони Стряма.
Подухва вятър от Балкана,
обилни дъждове валят,
след тях,небето става синьо
като очите на дякона.
Чиста светлина от тях струи,
преминала през вековете,
завинаги ни завеща апостола
да бъде българското вечно.