То предизвикваше любов –
послушно, търпеливо!
Е, падаше си философ,
но инак - работливо!...
А имаше стопанин строг,
винòпроизводител.
Остана вярно то до гроб
на тоя зъл мъчител...
И тонове със алкохол
в живота си пренесе...
Смъртта го срещна в тъмен дол -
водата го отнесе...
Да помълчим минута в скръб
за верния приятел!
Умря със виното на гръб,
до края - въздържател!...
- - -
ПЕСЕН ЗА СМЪРТТА НА ПЕГ НИКЪЛСЪН,СВЕЩЕНИЧЕСКА КРАНТА – Р.БЪРНС
Добра кобила беше тя
и вярна бе, но ето
в реката мъртва полетя
и плувна към морето.
Тя беше кротка и добра,
но пак намаза ножа:
трупа свещеникът одра
за скъсаната кожа.
Труди се тя за своя поп,
додето беше млада.
Сега при рибите, без гроб!
Това й е награда.
Носи покорно тя на гръб
духовното съсловие
и приживе узна със скръб
какво е богословие.