автор: apostola

Добре денят, че вече е записан...
Не помня нищо в тоз родилен час.
И този ден от ангели орисан,
стои до смърт в кръщелното без глас.


Не помня аз и пелените сухи.
Не помня първия ми детски вик.
Не помня даже звуците си глухи
и нито помня майчиния лик.

Светът за мене нищичко не знае
и аз за него нищичко не знам.
Нали за мен тепърва ще узнае
и аз за него ще науча сам.

И днес- изминал толкоз километри,
и толкоз истини до днес познал,
започвам явно да забравям метри
и старостта съм вече осъзнал.

Не помня важни случки, че и дати
Забравям днеска важните неща.
Не помня вече мислите крилати
и не ме радва пламък на свещта.

И радостно ли е или печално,
но правя извода от този факт:
роден, като детенце изначално,
дете голямо съм по смъртен акт.