автор: lnch1305

Една история, малко измислена.
Една история – нова и стара.
Седи мъж край морето от истини,
във душата без капчица вяра.
И разравя на дните си пясъка.
И рисува нетрайни картини.
Тъжно слънце, загубило блясъка,
го погалва, преди да отмине.
В миг се сепва мъжът и към слънцето
поглед вдига...И после го свежда.
Безнадежно ранена от сблъсъци,
бавно гасне, умира надеждата...
Една проста човешка история.
От игла до конец изживяна.
Много истинска истинска.
Малко престорена,
но преврнала времето в рана.
А мъжът даже вече не мисли.
Не се пита дали му се струва,
че живял е, че даже обичал е,
че разчита, , че спи, че сънува....
И когато след миг се събуди
ще забрави за лошия спомен.
И за тази ужасна принуда –
сам за себе си да е бездомен.
Една история. Тъжна и смешна.
На любов – на парчета изтляла.
Един мъж, ако нейде го срещнете,
се поспрете за миг – за начало...