автор: elder

Вечерта на бала президента закъсня заради важен разговор и когато се появи всички вече танцуваха. Потърси с поглед Катя още с влизането си и бързо я откри. Значи, все пак се беше престрашила да дойде.
И беше ослепителна в скъпата дизайнерска рокля. Танцуваше с младо момче, когато се загледа Стивън позна един от състезателите по плуване. Момчето имаше дълга връзка с колежка и приятелка на Катя и явно беше дадено на заем да кавалерства. Двойката се завъртя и когато Катя се оказа с/у него му се усмихна. Президента се повъртя малко на бала, отказа да танцува, постоя 40 мин и се измъкна под предлог че има спешна работа. Знаеше, че Катя трябва сутринта да се яви на лагер. Така че, нямаше много време да действа ако искаше нещо да се случи. Изпрати един от охраната да я доведе и седна да я чака в едната лимузина. След малко тя се появи и бодигарда и отвори вратата на колата. Катя надникна вътре и Стивън и протегна ръка
–Здравей, ще седнеш ли за минутка – той посочи седалката срещу себе си и я изчака да се настани
–Здравей - Катя се почуди защо я е извикал и го погледна въпросително
Той се наведе леко към нея
– Виж, много се зарадвах когато те видях на медалите след толкова години и ми беше много приятно предния път когато си говорихме. И сега ми се иска да те поканя на вечеря тази вечер, за да си продължим разговора. Много харесвам едно място и искам да те заведа там. Хижа е, високо в планината. Много е красиво и приятно. На 10 минути от тук чака хеликоптер и след 30 минути сме там. Сутринта ще те закарат в лагера – Катя понечи да каже нещо и той вдигна ръка за да я прекъсне
– Ела само, ако мислиш че ще ти е приятно да вечеряш с мен. Само ако наистина искаш.
Вечеря? В хижа, в която се стига само с хеликоптер и до сутринта... Тя го загледа чудейки се и той се усмихна и попита
– Какво?
– Ами, ако се наложи да си тръгна преди сутринта?
Президента разпери ръце
- Хеликоптера ще е там и когато решиш се качваш и след половин час си в града. Просто понеже и двамата утре ни чака напрегнат ден, реших че ако останем горе ще е по-удобно, за да имаме време да се наспим, вместо да го губим в път. Там си има 2 спални и ще сме поотделно, няма за какво да се притесняваш. Но ако предпочиташ да се прибереш по някое време, няма никакъв проблем. Истината е, че много бих искал да те поканя в хубав ресторант и да вечеряме като всички нормални хора, но... просто няма как да го направя. Не мога да си позволя да ни видят заедно - той и се усмихна извинително – А и двамата сме много заети и не знам, кога пак ще се засечем, за да мога да отправя покана за обяд или закуска.
– Ами... – тя почна да си играе с края на роклята, чудейки се как да го попита за другото, което я притесняваше. Стивън обаче реши, че тя мисли за роклята и каза
– Приготвил съм ти топли дрехи
Катя едва сега забеляза, че той беше махнал смокинга и беше с дънки и фланела
Тя поклати отрицателно глава. Е, трябваше да го пита, не искаше някой скандал.
– Не това. Ами... жена ти... - тя го погледна с неудобство
Президента кимна, че разбира
– Няма да те заблуждавам, че няма значение че съм женен или че смятам да се развеждам. Но брака ми - той потърси погледа и - ами да кажем, че от доста години е фиктивен в много отношения. Така че, няма за какво да се притесняваш.
Катя замълча и погледна отново надолу. Фиктивен? По телевизията никак не изглеждаше фиктивен. Хижа в планината... Да му се не види, какво им е на ресторантите...
Той я усети, че се колебае какво да реши и се наведе към нея
- Толкова страшен ли изглеждам, че не искаш да излезеш с мен по тъмно?
Тя го погледна смутено
- Не, просто...
Стивън си протегна дясната ръка към нея с дланта нагоре
- Дай си ръката – Катя си сложи ръката върху неговата и той леко я стисна - Давам ти дума, че вечерта ще протече точно така, както ти пожелаеш. Няма да се случи нищо, което ти не си поискала. И ще приключи точно там, където ти прецениш – той стисна малко по-силно ръката и – Аз казах! Хау!
Катя се разсмя
- Винету?
Стивън сви рамене и се усмихна
- Обичах Карл Май. И това ни беше клетвата като деца. Но съм абсолютно сериозен, давам ти дума за всичко, което казах преди малко.
Той още и държеше ръката и Катя леко стисна неговата
- Добре, ще приема поканата
Стивън се ухили щастливо, нареди на шофьора да потегля и да кажат на кавалера и, че си е тръгнала. После се обърна към нея
– Удобно ли е, да изпратя хора до вас да ти вземат багажа за лагера? За всеки случай. Ако си тръгнеш по-рано, ще ти го докарат сутринта на автогарата.
- Ами... - Катя се замисли – добре, но трябва да позвъня на мама. Ще и кажа, че приятел ще го закара с кола на автобуса, да не го влача на ръце. Може ли да пратиш някой колкото мен?
- Няма проблем. Звъни и. Ти каза ли и за бала?
Катя пак се смути
- Мнее, казах че съм на купон.
Президента леко се насмя и махна с ръка
- Звъни, звъни.
Когато приключиха с разговорите, той показа на Катя пухенката и апреските грижливо опаковани на едната седалка. Тя се подсмихна и Стивън каза
– Надявах се, че ще приемеш. А не искам да настинеш заради мен. Да ти помогна ли?
Тя се бе навела и събуваше официалните си обувки за да обуе апреските
– Не, благодаря. Ще се справя – отказа му, гледайки го леко иронично
Стивън се облегна назад усмихвайки и се, като нищо щеше да го остави само с вечерята. Е, пак си струваше, ако сега го отсвиреше, щеше да се пробва пак след месец, два. Когато беше решил да я остави да води, беше подценил колко е свита. Нататък щеше да си кара, както си знаеше. Накрая все щеше да му върже, нямаше начин.

Когато слязоха от хеликоптера на поляната пред хижата, тя му извика нещо в ухото
– Какво? – извика и той
– Освободи пилотите
Президента я изгледа много изненадано. По време на полета тя тактично бе избегнала неколкократните му деликатни опити за прегръдка и той се бе отказал да се пробва, примирен че вечерята няма да има десерт тази вечер.
– Да ги освободя? До сутринта? – тя кимна
Той отиде до кабината и им извика да се върнат в 6. Пилотът им махна да влязат вътре и чак тогава вдигна хеликоптера
Влязоха в хижата и Катя ахна, имаше голяма разпалена камина и огромна меча кожа пред нея. Красиви дървени мебели и грижливо подредена маса за двама пред голям диван и всичко изглеждаше като сцена от много скъп романтичен холивудски филм.
- Харесва ли ти? – попита я Стивън, той носеше в ръка спортния и сак с нещата за лагера и го остави в ъгъла на стаята
- Да, много е хубаво
- Заповядай, настанявай се
Хвърлиха якетата и президента се разшета. Допълни камината с дърва, разопакова платата и наля червено вино.
От скрити колони се носеше тиха музика
- Наздраве, за повече приятни моменти като този – той вдигна чашата си и двамата се чукнаха – Боже, боса си. Не съобразих, да ти вземем обувките. Качи си краката на дивана, ще настинеш.
- Няма нищо – каза Катя. Беше събула апреските, защото с дългата официална рокля се получаваше интересна комбинация.
- Качи ги, или ще те накарам да обуеш моите обувки
- Тъкмо едната ще ми стигне и за двата крака – разсмя се момичето
- Трябва да ме видиш с плавници, дори акулите се плашат от мен – намигна и Стивън – добре, стъпи на това – той свали едната възглавница от дивана и я пусна на пода
Катя го изгледа, беше пуснал възглавницата на пода до себе си, така че тя трябваше да се премести плътно до него за да стъпи на нея. Стивън видя погледа и, усмихна се и бутна с крак възглавницата няколко сантиметра по-далече от себе си. Тя се премести, като се постара да не са много близо един до друг и той се извъртя към нея
- Не ми се обади нито веднъж, а ми обеща. Обиден съм, да знаеш. Толкова ли съм скучен, че не се сети поне един път за мен? Аз пък през цялото време си мислех за теб и се надявах да се обадиш.
Тя го погледна много смутено
- Аз, бях заета...
Той наведе глава на една страна и я погледна леко примижал с едното око
- Струва ли ми се, или се тревожиш че отпратихме хеликоптера?
Катя се смути още повече и нищо не каза
- Искаш ли да го повикам обратно?
- Аз... - тя се чудеше какво да каже
Стивън я гледаше в очакване да реши и накрая тя поклати отрицателно глава
- Не...
Президента и се усмихна, после извади телефона си и го сложи на масата пред нея
- Ето, набираш 111 после диез и той долита когато решиш. Ще те откарат където пожелаеш. Само недей извън държавата, че данъкоплатците ще ми отрежат главата. Хареса ли ти полета?
- Да
- Ако искаш, някой път ще ти покажа как се управлява
- Можеш да пилотираш? - беше изненадана
- Мога да правя много неща - намигна и Стивън - Ти как разпускаш?
- Спя - засмя се Катя
- Напълно те разбирам. Знаеш ли за какво си мечтая, 3 дни на дюшек в басейна с коктейл в ръка, а навън да вали сняг. Без график и ангажименти. Но не ми се е случвало от много години.
- Толкова ли си зает?
Президента се усмихна
- Ами моите състезания са всеки ден. Искаш ли билети за премиерата на тоя новия нашумелия филм, за тамплиерите. Забравих как му беше името...
Катя се ентусиазира
- Имаш билети за Сянката на Т?! Наистина ли???
- Повече от 4ри обаче не мога. Явно наплива е голям - предупреди я Стивън
- 4ри!!! Мислех, че ще е един. Много ти благодаря. Това е супер, дано да успеем да си вземем и автографи. Наистина много ти благодаря - тя вдигна чашата си и се чукнаха
- За автографите нямаш проблеми, ще кажа на охраната ми да ви вкара отзад след филма.
- И ти ли ще ходиш?
- Нее, аз съм масон, не ми трябват филми за тези работи. Но охраната ми ще е там. Жена ми ще ходи.
На Катя и секна ентусиазма и Стивън и намигна
- Местата ви не са заедно, спокойно
Тя го погледна укорително и той стана сериозен.
- Нещата не винаги са както изглеждат по вестниците, Катя. Брака ми като връзка, както ти казах и в началото, отдавна е фиктивен. Но аз уважавам жена си и никога не бих я поставил или позволил заради мен да изпадне в ситуация, която да я компрометира. Както и тя мен. Нито бих си позволил да компрометирам теб. А за конкретния случай, на никой няма да му направи впечатление, че имате билети. Сътрудниците ми постоянно си уреждат разни благинки за себе си и свои познати използвайки името ми. И охраната е свикнала да вкарва разни хора някъде, където не ги искат. Само ще те помоля да не казваш на приятелите си, как си получила билетите. И по възможност да не коментираш нищо свързано с мен.
- Не мога да продам историята? Жалко - Катя шеговито се намуси, Стивън наведе глава и леко примижа с едното око насреща и
- Е, то за да я продадеш тая история, първо трябва да се направи
Катя му хвърли един поглед и реши да смени темата
- Значи си масон?
- Да
-И вярно ли е каквото се говори, за дявола и тн?
- Не знам. Аз съм син масон. Ниските нива са сини, високите червени. Аз съм последното от сините. Дявол с рога и опашка не съм видял. Без, има доста, ама те и навън си ходят.
- Не е ли забранено да говориш за това?Стивън я изгледа насмешливо
- Хората милиони изкараха от книги и филми за масоните, а аз ще издам голяма тайна като ти кажа кое ниво съм.
- И защо не си червен?
- Защото не си падам по това. По принцип още щом започнеш да ставаш някой в бизнеса или кариерата и те канят при тях. И е добре за контактите. Но високите нива са си за хора, които им се занимава с това или избиват комплекси.
- А тамплиерите какво общо имат с масоните?
- Една от легендите е, че масоните са техни наследници. Знаеш ли, че пълното име на тамплиерите е Бедните рицари на Христа и Соломоновия храм и наистина първите давали обет за бедност, целомъдрие и послушание. После за има няма 200 години станали най-богатия орден и сложили основите на съвременната банкова система. Забележи, става дума за 12 и 13 век и те са християнски орден, а по това време църквата забранява всякакви лихви като порочно и дяволско нещо. Но те се справили с тази малка пречка. Дотам, че дори и папа Александър 3 взима огромен заем от тях. С лихва естествено.
- Как са го правили?
- Лесно. Просто били находчиви и изпреварили времето си. Ордена бил пръснат на огромна територия, пътищата били несигурни, имало много разбойници. Затова търговците просто отивали при местния орден, оставяли златото там и монасите им давали бележка до братята си където търговеца искал да отиде. Всяка бележка съдържала десет колони: дата, място на издаване, направление, сума, вид на парите, падеж, име на поръчителите, име на бенефициента, бележки и накрая валутен курс
Катя го изгледа и той се засмя
- Извинявай, икономист съм и да измислиш такова нещо през 13 век дълбоко ме възхищава. Та казано накратко заобикаляли забраната за лихвите като си играели с валутния курс и взимали комисионни. И това било само едно от нещата, които предлагали. Изплащане на пенсии, ренти, поръчителство, консигнация, ипотеки всичко измислили. Как са свършили ще видиш във филма предполагам. Само ти приказвам и те държа гладна, а уж те поканих на вечеря
Той се пресегна към масата и набучи една хапка от едното плато
- Обичаш ли риба?
- Да
- Опитай това, маринована е по някаква специална рецепта, аз много я харесвам. Унищожавам промишлени количества – той и поднесе хапката към устата.
Катя се почуди за момент дали да се отдръпне, жеста да я храни в устата бе прекалено интимен. Но в крайна сметка тя му бе казала, че не иска да връща хеликоптера. Всъщност на нея и беше неудобно от пилотите, особено ако трябваше да мръзнат цяла нощ вън и да си приказват какво прави тя с президента вътре. А и той и се беше заклел, че няма да и се случи нищо което не е поискала. Човек като него едва ли е толкова закъсал за жена, че да наруши обещанието си. Беше и дал и телефона. Като се стигнеше до там, щеше да каже не и готово.
Лапна хапката и направи доволна физиономия, наистина беше много вкусно. Президента също си взе една и после вдигна чашата си с вино, леко наклонена към нея за мълчалив тост. Двамата отпиха по глътка вино и той се извъртя, слагайки ръката си на облегалката на дивана зад главата и.
- Какво правите по тези лагери?
- Тренираме и спим
- Е, това не може ли да го правите и тук?
- Ами на лагер режима е по-мобилизиращ - усмихна се Катя
- Мобилизиращ? Искаш да кажеш, че ви спукват гьона от тренировки.
Президента изглеждаше направо възмутен и Катя се засмя
- Може и така да се каже
- Я хапни, да имаш сили - той и поднесе втора хапка, но когато тя отвори уста, той мръдна ръка и не и даде да я лапне. Катя направи два неуспешни опита и накрая хвана ръката му и лапна късчето.
- Така не е честно – престорено възмутено каза тя
- Защо? - Стивън беше навел глава към нея и беше само на няколко сантиметра от лицето и.
Катя видя в погледа му какво си мисли и побърза да се наведе към масата. Набучи хапка от някакво друго плато
- Това какво е? - попита го
- Не знам
Тя поднесе хапката към устата му
- Значи аз да съм опитното зайче, а. Не може така - той хвана с пръсти хапката, отхапа половината и посегна да и подаде другата половина. Тя наведе глава към него за да я лапне и той използва момента да се премести по-близко и да я прегърне. Тя не се отдръпна и той започна лекичко да я гали по рамото
- А ти какво прави откакто не сме се виждали?
- Тренирах – усмихна се Катя – аз общо взето както ти казах, само това правя винаги.
- Май и двамата трябва да се научим да почиваме – Стивън и поднесе друга хапка – Вкусно ли е?
Тя се облиза доволно и той се разсмя. Набучи още една, но тя поклати отрицателно глава
- Недей, утре ще уплаша кантара
- Няма. Менюто беше прегледано от някой от вашите диетолози. Всичко е подходящо за режима ти на хранене. Не се шегувам.
Катя го погледна озадачено
- Е, поста ми си има и някои други предимства освен достъпа до билети – вдигна рамене президента – Сега отвори уста.
Катя постепенно се отпусна, харесваше и той да я прегръща. Не и се натрапваше, не се опитваше да я опипва. Просто я бе гушнал. И миришеше страхотно. И беше още по-сладък и готин отколкото го помнеше. И топъл. И не се държеше като „Президента“.
Тя му подаде друга хапка в устата, но този път с ръка и той шеговито захапа пръстите и. Катя го погледна престорено укорително и двамата се засмяха. Продължиха много време да седят така, хранейки се един друг и говорейки си за най-различни неща. Катя му спомена кои артисти харесва и той започна да и разказва кои от тях познава лично, какво впечатление са му направили и разни случки с тях и други хора. Тя пък му разказа за разни комични моменти от състезанията, за белите на Рекс и за различни места, които си мечтае да посети. Разговора вървеше изключително леко. Катя беше изненадана колко спокойна беше започнала да се чувства със Стив. Беше и... уютно. Сякаш си е у дома, на сигурно и топло. И сякаш винаги го е познавала. Тя лекичко се притисна към него, промуши ръката си зад гърба му, прегърна го през кръста и сложи другата си ръка на гърдите му подпирайки брадичка на рамото му. Президента я погледна, после погледна огъня, после пак нея, погали я по косата и неочаквано почна да рецитира



When will the stream be aweary of flowing
Under my eye?
When will the wind be aweary of blowing
Over the sky?
When will the clouds be aweary of fleeting?
When will the heart be aweary of beating?
And nature die?
Never, oh! never, nothing will die;
The stream flows,
The wind blows,
The cloud fleets,
The heart beats,
Nothing will die.2

Стивън рецитираше стиховете в оригинал, пламенно и с чувство. Когато бе млад много обичаше поезията и често четеше и сега му доставяше удоволствие да рецитира гледайки това момиче на светлината на огъня. Все едно пак беше момче. Катя се притисна отново до него, очите и блестяха. Тя така доверчиво бе тръгнала с него, по детски наивно повярвала че е добър. Това бе толкова невинно, че го накара да се почувства като юноша. Щастлив юноша. Толкова отдавна жена не го бе гледала и да вижда в него само мъжа. Да не му се предлага за облаги, да не го смята за трофей, да не се страхува от него. Беше забравил колко леко е да е просто Стивън, обикновеното момче прегърнало момичето си у дома.
Внезапно Катя се надигна и го целуна по бузата както той рецитираше. Стивън си завъртя главата и устните им се срещнаха. Тя го целуна по детски, без език. Той я погали отново по косата. Тя го целуна пак и този път езичето и плахо се опита да проникне през устните му. Той и отвърна с поредица от дълги опитни целувки и я придърпа да седне върху него. Поцелуваха се така и Стивън се извъртя, изтегна се в цял ръст на дивана и я притегли леко в/у себе си. Тя го последва и легна отгоре му, а той набра роклята и на бедрата, плъзна ръка под нея, погали я около кръста над бикините и после ръката му се плъзна надолу. Катя изведнъж се стегна и се опита да се отдръпне. Той си дръпна ръката и я сложи на гърба и , а с другата я погали по контурите на скулата
- Какво има?
Тя помълча малко и после каза
- Аз..., няма да се получи
- Ако не си правила, само ще си играем. Няма проблем.
- Разбира се, че съм правила, но...
- Просто се отпусни и всичко ще е наред - той я целуна лекичко по устата
Катя обаче се размърда
- Аз, съжалявам наистина, но просто няма да се получи нищо - тя се надигна от него и той също се издърпа, за да и направи място да седне. Седна до нея и се усмихна криво
- Реших, че наистина ти е приятно. Подвел съм се. Ще пием ли още по едно, докато чакаме хеликоптера? Ще им кажа да бързат, но ще отнеме към половин час да дойдат.
Той посегна към телефона си, а Катя направи някаква физиономия и поклати отрицателно глава
- Не е това, обратното
Стивън я загледа озадачено
- Какво означава „обратното“?
Катя направи пак същата физиономия
- Аз не... За теб няма...
Той остави телефона обратно на масата и я погледна въпросително
- За мен, какво няма за мен?
Тя седеше сякаш е виновна за нещо
- Притесняваш се, че няма да ми хареса на мен?
Катя сви рамене, а Стивън само я гледаше и накрая каза
- Сериозно ли? Заради това ли не искаш?
Момичето кимна, гледаше надолу. Стивън се разсмя с глас, наведе се да и хване погледа и я прегърна
-Боже, какво глупаче си! Имаш ли въобще представа колко красива и невероятна жена си и какъв късмет е за един мъж да е с теб – той я целуна – Нямало да ми хареса... Проблема ми е, че прекалено много ми харесва - той продължи да я целува.