автор: mitkoeapostolov

Две деца играеха в пясъка на границата между водата и брега. Сутрешното слънце обливаше смеха им с чистота и невинност.
Първото градеше замък от пясък, миди и раковини. Основната му сграда се издигаше в центъра заобиколена от кръгла масивна стена. От четирите и краища стърчаха бойници на кули. Стената се пазеше от дълбок ров павиран с камъчета и черупки от миди.
Второто дете бе заровило крачета в пясъка и се наслаждаваше на топлата морска пяна, която му галеше пръстите.
Изведнъж се появиха облаци. Спокойното море се събуди от сутрешната си дрямка и се разбунтува. Бели перки покриха гладкия му син гръб. Една от тях се надигна, надвисна заплашително над хоризонта и се сгромоляса в брега помитайки пясъчния замък със себе си.
Първото дете се разплака. Второто започна да се смее от топлите пръски на придошлата вода, които го гъделичкаха под мишниците и по вратлето.