 |  Далеч сред вълните,
зад листата на розовия храст,
разграфил с остри бодли хоризонта,
зърнах тази сутрин,
скитнико мил,
зърнах... най-после
платната ти.
Като прокъсани крила бяха,
като парцаливи плащаници,
празни отвътре,
като гигантски медузи,
изсушени на слънцето,
раздърпани от вятъра.
Безформени.
(Бели
или черни?)
Прогнили.
Но твоите...!
Сред хилядолетните рози,
върху каменната тераса над брега на морето
чакам толкова отдавна
- паднала крепост съм,
разбит лабиринт
със слепи кули
и срутени бойници
а в центъра ми,
две тлеещи точици -
поглед на болен
минотавър.
Напуках се
без живата вода
на пръстите ти.
Ти ли...
ти ли си,
или вълните ми връщат празна черупка
с проникнали в дъските водорасли
и слузести призраци от дълбините,
надянали дрехите ти...?
По вехтите стълби се олюлявам,
порязвам пети на счупени мидички,
костите ми се ронят на прах,
разпада се
заклинанието ми
за живот.
Сега само късогледо сричам
по платната на хоризонта,
сричам неумело,
до сълзи,
скитнико,
сричам
неутешимо -
да разбера:
бяло
или ... ?
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
| "Неутешимо" | Вход | 10 коментара (29 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Неутешимо
от _katerina_ (lili_ket@abv.bg) на 23.06.2016 @ 20:19:24
(Профил | Изпрати бележка) | Много ми хареса този стих, поздрави!
Бели
или черни?
Прогнили.
Но твоите...
Всеки си носи кръста, важното е да продължим напред... |
Re: Неутешимо
от rady на 23.06.2016 @ 23:27:36
(Профил | Изпрати бележка) | | Този път няма да се мъча да коментирам в стихотворна форма. Ще ти кажа, че от два часа, откакто прочетох стихотворението ти, мисля за лирическата ти и се опитвам мислено да я утеша...Макар, че раните И изглежда от душевни, са прераснали и във физически и думите не биха помогнали. И положението май наистина е неутешимо! Но текста ми хареса страшно много! |
Re: Неутешимо
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 24.06.2016 @ 02:06:00
(Профил | Изпрати бележка) | Оранжево. Или поне във моя вариант
(идвам от залеза и съм с неговия цвят).
Открих те най-после със стария секстант.
Скачай на сала ми и не поглеждай назад...
.......?
|
Re: Неутешимо
от zebaitel на 24.06.2016 @ 07:38:21
(Профил | Изпрати бележка) | | Очакване, колко много може да разкаже душата за своите терзания, докато е в това състояние! И мистика и недоизказаност, които обожавам, къде, кога, кого?!!! |
Re: Неутешимо
от mariq-desislava на 24.06.2016 @ 07:44:45
(Профил | Изпрати бележка) | И отново е ранно утро, и отново е време за сутрешна глътка Елси.:)
Сега ще те разпердушиня душевно, както аз си знам - шегувам се.:)))
За финал избирам: "бяло или влюбено".
Вече съм убедена, че те измъчва безпределна тъга, тъга по Вечността, тъга, на която сме подвластни и ти, и аз, Всички... Но, дори не съм сигурна, че точната дума е "тъга", по-скоро горест е това.
Да направим последно усилие и да изпълним с чувство на отговорност нашето предопределение върху тази земя - вероятно това е смисъла, върху който е изграден образа на скитника. Същевременно той е и проклятие, лелеяна илюзия, невъзможна за случване Тук.
Не любовта ще ни промени. Други ще станем само, когато вече не можем
да се понасяме, когато вече не сме си достатъчни такива, каквито сме.
Разбира се - да променим себе си са нужни сили, с които се градят светове. Но едничка любовта ще ни даде силата за това.
И, понеже пак нищо не казах, ще се скрия под тонове музика, деветдесетарска, споменна музика - бях в 11 клас през 1996 г. и тоговашният ми приятел връткаше непрестанно този албум и много други метълски нещица, разбира се, но "Аморфис" и до ден днешен са ми по-лесно смилаеми и му отиват някак на твоето стихотворение като атмосфера:
https://www.youtube.com/watch?v=QU2ovtmL7Zk
|
Re: Неутешимо
от somebody (somebody_s@abv.bg) на 25.06.2016 @ 00:27:36
(Профил | Изпрати бележка) | | Много ми хареса това очакване и трепетите му. Страхотно е, Елс! Съживява се тази лирическа героиня, гаранция :))))))))))))) |
Re: Неутешимо
от gitchka_gramatikova на 26.06.2016 @ 23:58:02
(Профил | Изпрати бележка) | Това е такава разкошотия, че не мога да подмина.
Когато се връщал към дома, Тезей бил толкова погълнат от войната с Крит, че забравил заръката на стария си баща - царят на Атина, и не сменил платната на кораба си, в резултат на което старият цар не дочакал сина си да стъпи на родна земя и се хвърлил от скалите...
Наистина е важно да не губим надежда въпреки цвета на платната и ако търсим да видим черния цвят, то ние несъмнено ще го видим. И обратното.
Поздравления! 😊 |
Re: Неутешимо
от daro на 27.06.2016 @ 09:41:00
(Профил | Изпрати бележка) | тук откривам най-малко три велатури от мои акварели... усещам някакво
странно сближаване на символи и невидимо в тази твоя абстракция
...и да - разтворими, безцветни... почти невидими са крилете на една
творба - нито бели, нито черни :)
...утешително е, драго ми е да прочета такива стихове - драгодаря :)
...(.) |
Re: Неутешимо
от shrike на 14.07.2016 @ 11:55:46
(Профил | Изпрати бележка) | | Бяло момиче си ти Невена, бяло като болките на всички водни лилии. Лицето ти е бяло от светлината на всички светулки. И скитникът ти е бял. Побелял от нетърпение и от битки с всички минотаври във Вселената. Думите ти, и те бели. Не крещят, а се впиват и разпъват платната ми. И разпадат косите ми. Не костите, косите ми разпрашват. И тъй. |
|  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 790
ХуЛитери: 4
Всичко: 794
Онлайн сега:
