Мисълта, че го има, руши страховете ми.
Всяка сутрин се будя, и разпервам криле
Имам сили да преборя сто вятърни мелници
и да тръшна чудовище с голи ръце.
Той е жарка искрица, която разпалва звездите
и ги кичи след здрач по кадифеното нощно небе
праща песни по вятъра, до една са приспивни
и ме пази в съня, все едно съм ранено дете.
Той говори красиво и аз се опивам
и не искам да свършва тази мека омая
как успява не мисля, как така все му вярвам
само знам, че желая да е с мен до безкрайност.
Щом замине далеч в огледалото виждам
две изморени, кафяви очи,
но когато го зърна за миг се превръщат
в топли пламъци хвърлящи диви искри.
Мисълта, че го има е благословия
всяка сутрин се моля да бъде щастлив
всяка нощ го прегръщам /само във мислите/
и потъвам дълбоко в някой спомен красив...