автор: apostola

Вървя в пътеката си тъмна
и лоши мисли ме гнетят.
По таз пътека, толкоз стръмна,
аз чувам стъпки да ехтят.

И знам, че с времето препускам
и търся вече светлина.
И сянката си днес напускам-
за мен най-малката злина.

Дано открия аз искрица
и да разпаля в мене жар.
И пак във моята душица
да предизвикам аз пожар.

И над пътеката да съмне-
да стане светло, като ден.
И нека щастие ме гръмне,
а Господ да ме вземе в плен.