Цял ден пухкав сняг вали,
всичко вънка побеля
и се чудя аз дали
някога ще се стопи.
Той под стъпките ни хрупа –
вече метър цял натрупа.
С Ани грабваме греблата
да прокараме пъртина,
че до може да отиде
тя до детската градина.
Яко трудим се, но знаем,
че не бива да се маем,
щото докато усърдно ринем,
изпотени,
може лесно да настинем.