автор: thestranger

Какво бушува като вихър помежду ни -
без поглед, без докосване, без думи?
Ти казваш, че не е любов. Tогава
защо не се превръща във забрава?

Страст ли е - с целувки да я утолим?
Буря ли е - с теб да се опустошим?
Приятелство ли е, в което да се сгреем
или любов, която ни е страх да изживеем.

Жажда ли е – пареща, неутолима,
че в изгрева, в тъмата и в дъжда те има.
Защо, щом устните ти в мен се разтопят,
готови сме да изоставим „подредения“ си свят?