автор: veronikas

Дори да се затвориш в себе си,
на друго си обречен.
Не се сърди на тези малки капчици,
че няма да отнемат от тъгата ти.
И вятърът е само дрипав въздух,
намерил без да иска свободата си.
И други тишини са те прегръщали,
преди да закрещят на ум в душата ти.
Дори да се затрупаш със съмнения,
ти вече си във времето и мястото.
И вече имаш свое обяснение
за тишината, а и за пространството.
Дори да се обърнеш с гръб към себе си,
ти вече си си се вгледал във лицето си.
Вземи за себе си сърце от тъжните.

И най-накрая успокой очите си.