В покълналите дипли на зората
потръпват белоснежни лебеди
и плуват, от невидимия вятър,
понесени от мисли неизследвани.
Животът нищи своята позлата
всред скрити вопли- неизплакан странник
и литва някъде, посред житата,
една оставена молитва свята.
Тъга и чувства, и жалейка плаха
разбулва от тъгата част безмерна,-
един забравен, неизвестен странник,
заминал някъде далеч в чужбина.
И пеят отлетелите камбани,
претъпкани от своите стремежи,
а този странник, ах, а този странник
бленува сам най-искренни копнежи.
@ 20.5.2016 г.