автор: veronikas

Моят ангел на Земята
не лети край мен.
Нещо май – проблем с крилата.
Нещо май е раздвоен.
Уж е тук, за да ме пази,
уж е задължен,
а не ми говори даже...
Да не е ранен?
Моят ангел страда тихо –
мъничко дете,
в ъгълче далечно, скрито.
И не е добре...
И защото не разбира
нищо от тъга,
своята дълбоко крия
да го утеша.
Трябва да му се усмихна,
нека разбере –
вместо него, аз да литна
даже без криле.
Трябва да му дам обувки.
бос да не върви.
И във първите му стъпки
да го подкрепя.
Трябва след известно време –
ден, година, две,
да е с две крила пред мене.

В любовта, поне...