Изтъкана като плат от изгревни лъчи
покриваш тялото ми в утренния хлад.
От чувства преизпълнени мълчим,
заслушани в шума на твоите коси,
които се разливат също мощен водопад...
Потъвам на очите ти в небесната дълбочина,
от устните отпивам изворна вода на глътки...
Така започвам както винаги деня...
Със тебе не разбирам даже как се мръква...
04.08.2014 г.
Из сборника с любовна лирика
"От първо лице", София, 2015 г.
Петър Пенчев