автор: Perpetuum

Разхождам се из парка.
По алеите се разминавам със случайни хора.
Отминавам, без дори да ги погледна.
Лицата им са ми непознати и безразлични. Съдбите им са ми чужди и непонятни.
Те отминават, без дори да ме погледнат.
Моето лице им е непознато и безразлично. Съдбата ми им е чужда и непонятна.
Нашите жизнени пътеки се пресичат единствено в парка...

(лято 2011)