 |  Отвъд ласкателствата, суетата,
отвъд натрапчивости и съмнения,
в неразбираемия шепот на тревата,
се крият всички земни обяснения...
Но трябва да си малък, колкото джудже,
да знаеш всички пътища на мравките,
да си открил единственото си ключе,
да помниш синьото на незабравките...
Да си узнал къде зимуват раците,
какво са скрили свраките в хралупите,
в кого през март се влюбват котараците,
какво не може с нищо да си купите...
И след познанието идва самотата –
пораснал си голям, самотен баобаб,
разбираш и небето, и тревата,
и уж си много силен, а си всъщност слаб!
Публикувано от alfa_c на 07.05.2016 @ 15:56:13
| Сродни връзки» Повече за
Поезия
» Материали от
rady
Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 10
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Бонсай" | Вход | 10 коментара (21 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Бонсай
от Marisiema на 07.05.2016 @ 16:32:38
(Профил | Изпрати бележка) | | Хареса ми това откровение! Всъщност сме толкова малки и слаби.Бъди и дано си боабаб, но не самотен! |
Re: Бонсай
от rady на 07.05.2016 @ 22:37:05
(Профил | Изпрати бележка) | | Четох някъде, че баобабите никога не растат в гора, а поотделно. Благодаря за вниманието! |
]
Re: Бонсай
от IGeorgieva на 07.05.2016 @ 16:59:02
(Профил | Изпрати бележка) | Наситено, дълбоко и красиво....
Много ми хареса, Ради! |
Re: Бонсай
от rady на 07.05.2016 @ 22:38:59
(Профил | Изпрати бележка) | | Благодаря, Иренка! Радвам се, че си до мен! :) |
]
Re: Бонсай
от Marta на 07.05.2016 @ 17:07:26
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | И на мен винаги са ми приличали на бонсаи - е, след като видях бонсай на живо, баобабите ( винаги ги свързвам и с боа - заради първата рисунка и звученето на думата ) на Малкия Принц изглеждат тъкмо така.
Да си малък...да си колкото тревичка, да не знаеш нищичко, все да питаш, да питаш... за да скиташ вечно сред звездите.
Поздрави, Ради! |
Re: Бонсай
от rady на 07.05.2016 @ 22:43:57
(Профил | Изпрати бележка) | | Допадна ми асоциацията ти, Марта! Идеята ми беше, че ако не разбираме малките неща, не можем да разберем и големите...А после разбираш всичко, но какво от това? :) |
]
Re: Бонсай
от Marta на 08.05.2016 @ 07:11:19
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Да разбрах...Опърничаво не искам да знам - имам си теория и практика на осъзнатото нежелание за всичкознание. Не искам да знам - писала съм по темата преди години - свидетелство имам -
http://marrta.blog.bg/lichni-dnevnici/2012/06/29/dai-da-vidia-tainata.974066 |
]
Re: Бонсай
от elsion (negesta@gmail.com) на 07.05.2016 @ 18:59:08
(Профил | Изпрати бележка) | "И след познанието идва самотата –
пораснал си голям, самотен баобаб,
разбираш и небето, и тревата,
и уж си много силен, а си всъщност слаб!"
Да. :) |
Re: Бонсай
от rady на 07.05.2016 @ 22:49:18
(Профил | Изпрати бележка) | | Понякога силата е в слабостта, или пък обратно...Май е глупост това, но пък мисля, че е вярно! :) |
]
Re: Бонсай
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 07.05.2016 @ 23:36:19
(Профил | Изпрати бележка) | А чувала ли си за еринджето лудо,
което картофите от нивите краде,
подрежда, сортира, работи залудо
и после ги трупа незнайно къде... :)))))
Усмихни се широко, да ти видят моларите пролетно слънце :))
И аз веднъж използвах баобаб в едно стихо, но го бях написал боабаб, че ми се смяха тук :))) Сериозно, rady, ставаш все по-добра! Мисля си, че се дължи на общуването ти с мен :)))) (това вече не е сериозно)
|
Re: Бонсай
от rady на 08.05.2016 @ 13:12:40
(Профил | Изпрати бележка) | Май без да искам ти нагазих лука,
но гледам, че посял си бял коноп...
Ох, няма да разваляме достлука,
дори да ти открадна тежък сноп!
От стари времена "конопът" гони еринджето/ по моите географски ширини се нарича "попово прасе", да ме убиеш, не знам защо/! :))))) |
]
Re: Бонсай
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 08.05.2016 @ 14:00:16
(Профил | Изпрати бележка) | Емилио, италианско насекомо
пристигнало от езерото Комо,
реши във двора да се нанесе.
Ах, мама ти и попово прасе!
Я, марш във твоето Duomo :)))
Не, поповото прасе е насекомо, а еринджето е подобно на къртица. Да не бъркаш попово прасе със сляпо куче? И да, конопът или гръстите (по-нашенски) съм чувал, че помагат... |
]
Re: Бонсай
от rady на 08.05.2016 @ 16:37:05
(Профил | Изпрати бележка) | | Ами много съм зле с фауната, особено градинската! :) Но пък знам няколко мравешки пътеки!:))) |
]
Re: Бонсай
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 25.07.2016 @ 01:11:02
(Профил | Изпрати бележка) | Ех, мила rady - няма леки пътеки,
нито мравешки, нито пък кравешки,
затова ме послушай - отсега и вовеки,
пазарувай само от евтините аптеки
на оня варненски тарикат Марешки :))))
:))))))))))))) Не е реклама - нито го познавам, нито някога съм влизал в негова аптека :)))) Само заради римата и внезапно хрумналата ми идея за коментар го написах :)))
Разкошното ти е стихото (пак да ти кажа), но се пише бонЗай :)))) |
]
Re: Бонсай
от rady на 25.07.2016 @ 07:47:13
(Профил | Изпрати бележка) | | Първоначално беше "бонзай", но чичко Гугъл каза сакън, бонсай е! И аз какво да правя? Ям круша и ти желая хубав ден! :)))) |
]
Re: Бонсай
от Markoni55 на 08.05.2016 @ 11:41:16
(Профил | Изпрати бележка) | сериозно ме размисли в неделя, ама днес пък ми е проветрена главата. Всички си мислим за големите цели и важните неща, а после се дивим как един дребен жест, миниатюрно детайлче ни разтърсват...Ей така си пропускаме миговете, часовете, дните...в отлагане, в изчакване на голямата цел, идея, любов!
Искам да си имам калейдоскоп - разни парченца от радости, обичи, красотички, недовършености, може и малко грапави сивоти/ ама малко/ и да си го връткам насам и на там ...все ще се подредят красиво...ама се отнесох.
И аз си мислих че е боабаб. Мали, неграмотна. |
Re: Бонсай
от rady на 08.05.2016 @ 13:16:17
(Профил | Изпрати бележка) | | Мен ме боли главата и ражда само глупости... Но съм съгласна с теб, че малките неща са изключително важни. Никога не гоня големи неща, големи цели, големи стихове и т.н. Сигурно защото нямам грам амбиция. За баобаба не си сама! :))))) |
]
Re: Бонсай
от kameja на 08.05.2016 @ 13:41:23
(Профил | Изпрати бележка) | | Да разбереш, че не си нищо повече от всичко останало на този свят, смирение. Допада ми леката тъга и мелодичния ти изказ. |
Re: Бонсай
от somebody (somebody_s@abv.bg) на 09.05.2016 @ 18:38:09
(Профил | Изпрати бележка) | | Пътят до познанието е дълъг ;) Хубаво е, когато имаш очи и сърце да го преминеш. Много зрял стих, Ради! Ценно е да си джудже и да виждаш истините отблизо ;))) |
Re: Бонсай
от ZAGORA на 08.08.2016 @ 21:46:22
(Профил | Изпрати бележка) | | Нито сме малки,нито сме слаби,а просто сме творци на живота си.Това и кучетата вече го знаят,ама човекът не ще да го признае,защото така му е по-лесно.Друг да му е виновен за гайлето.Мързи го да мисли позитивно и сам да си избира живота.Даже му е по-удобно да се прай,че не вярва. |
Re: Бонсай
от libra на 08.08.2016 @ 21:58:44
(Профил | Изпрати бележка) | здравей, самотен баобаб :) силен си
хубав стих |
|  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 803
ХуЛитери: 3
Всичко: 806
Онлайн сега:
