Взирам се в живота минал
амалгама от любов, падения,възход
пясъчните кули, които със замах е сринал
непростените ми грешки за които няма брод
В него има радост и страдание
сърце кървящо, ням възторг
протегнати ръце, изгарящо желание
еретични мисли отправени към бог
Един живот, но той е само мой
не искам на други да прилича
различен да си бъде сред съдби безброй
с името ми винаги да се нарича