автор: Shrike

Златни дюни. Марсиански хълмове. Овалните им била, запалени от погалвания на слънце /което отключвам/. С деликатни линии, лъкатушещи бързеи с притегляща магнетичност. До изгубване.
Звездотрептения целували долчинките в пространството между вдишването на лудост и издишването на вечност. Затвори очи. Нощем. Когато е тихо. Остави възприятията си да докоснат заострените им връхчета. Потъмнели от сладост, изпълнили пространствата на зениците с жадуване. С цвят на зряла смокиня, ухаещи на желания... Милувай ги само с устни, дъх и обичане. Ръцете са твърде неловки за нежните им извивки.