автор: Marta

Маковата принцеса живеела в малък маков палат, полющващ се на крехко стъбълце край един малък селски път.
По пътя рядко минавали хора и животни, понякога профучавали коли, от което маковият дворец се люшвал много по-силно, огъвал се почти до земята, а принцесата падала от кревата си и после трябвало нейните придворни калинки да я пръскат с вода и разтриват с ароматни листенца, за да се съвземе от уплахата. Добре, че пътят наистина бил малък и това се случвало сравнително рядко. Освен калинките, маковата принцеса си имала и един зелен жребец-скакалец, с който, ако и се доще - принцесите са световно известни със своите прищявки и малко по-малко с дощявките си - да поязди до близките сини цветенца, ако пък и се прище - до по-далечните жълти. Имала си и една лична пчела за камериерка и самолет едновременно, ако и се прииска да се разходи до лавандуловите туфи по-нагоре край пътя или до малкото кръгло езеро, когато нетърпимо желае да се огледа.
Освен от калинките, скакалеца и пчелата, принцесата била посещавана и от един вятър - за принц и за всичко останало. Доста празноглав и лекомислен принц, мен ако питате. Появявал се сегиз-тогиз, без предизвестие, дърпал роклята на принцесата и бръщолевел възмутителни глупости на ухото и...Когато вятърът не се появявал с дни и коли не минавали по малкия селски път, пък и нямала належаща нужда от разходка и огледало, принцесата мечтаела - мечтаела за голямата макова нива, за която била чувала от пчелата, но никога не била виждала. Знаела, че там има хиляди макови дворци и предполагала, че в тях живеят хиляди макови принцеси. Искало и се да се запознае с някои от тях, предполагала, че са приятни и изискани като нея самата. Пчелата обаче не можела да лети до там с товар на гърба си, затова принцесата решила да помоли вятъра - колкото и да бил несериозен и да не можело да се разчита на него, все щял на шега да я завее в маковото поле.
Речено-сторено. При следващото вятърно посещение прекъснала вятърничавите приказки още в началото и изрекла желанието си. Вятърът размятал глава и на мига я грабнал в шепа. Докато се усети маковата принцеса се озовала в едно огромно поле, пълно с макови дворци, лилави кули и жълти павилиони. Както и предполагала - оказало се, че в тези хиляди макове живеят хиляди такива макови същества като нея, но те съвсем не смятат себе си за принцове и принцеси - е, това пък изобщо не допускала. Простичко се наричали маковичета и се събирали да играят и се забавляват сред пъстрите цветя. Въртели се безспир и скачали в меките треви. Катерели се по високите стъбла на кандилките и се кандилкали докато им се завивал свят. Дърпали цветчетата на рапицата и весело посипвали отгоре си жълт пращец. Принцесата се почувствала много добре сред тях, веднага се включила в игрите и тутакси забравила онова високомерно, остроносо нещо, наречено прищявка. Запознала се с много маковичета и всеки ден се събуждала с радостно предчувствие. Научила се да пее една от шлагерните макови песни и с нея изпращала всеки, пълен със забавления, ден...

Макове, макове, макове
край релсите махат ли махат,
колко ли летни влакове
маковете изпратиха...