автор: question_of_my_mind

Големите думи, в "големи" мечти, запечатани ..
по стръмни завои дебнейки малките истини,
отвън, .. ежедневно нехаят полята, дърветата, листите есенни,
когато сезоните сменят се и всичко е лесно и преходно,
.. отвън това междувремие в което навярно се случваме,
без думи, и тежкото минало,.. в прага на липсите,
и начина по който се виждаме, а все недовиждаме,
във миг между всичко и сякаш останали в нищо,
и тук до душата загубила усет за края на времето,
зад бури, промени които помитат по пътя си живото,
с поредната пролет, се приготвяш за "последно" възкръсване
далеч, тъй далеч, че да успееш да скриеш лицето си,
а после разменяш душата си, за нечия молеща живото,
а нямаш реалност с която да стигнеш цвета на красивото,
кой помни романи с излишни герои и объркани разсписания,
кой бе грешката и кой режисьора на цялата неизбежност
И ето крещя, .. но устата ми глухо пресъхва в безсилие,
и търси живот сред ранените, .. даже от мене,
силуети сме всички, отричайки колко сме дълбоко свързани,
в библейската притча за оцелелите на гърба на другите,
И,.. има надежда, когато повярваш до лудост в мечтите си,
и много те моля любов да те има, поне за малко до мене,
кой ще опрости душата откраднала от себе си,
а ти обич, не спирай никога да ме обичаш .. чуваш ли