автор: _katerina_

Излизайки от душата на Света
Логосът преминал във монада.
Огънят намерил е убежище,
слял се със водата във едно.
Дървото на живота разклони се,
клоните заседнаха във тинята,
корените се зараждат в небесата,
светът изведен е от хаоса.

Възседнал херувимите и полетял,
понесен от крилете на вятъра,
по-неизречен от безмълвието,
по-съкровен от същността
полива на Пилат Понтийски
ръцете да изчисти от греха.

Издъхвайки, излъчва себе си -
Лотос от Слънчевите поля.