автор: marisiema

Подай ми шепа вяра!
Грабни я от душата,
от пролетния мирис,
от камъка в земята,
от ромона на листи,
от песен на водата
във ручеите чисти,
протегнали ръката
над урвите скалисти.
От слънцето лъчисто,
от бисера в звездите,
от оня връх затихнал
над тайнството в горите.
От огъня в дома ни,
от цъфналото цвете,
от ореха разлистен,
прегърнал плодовете.
Подай ми шепа вяра
като добро завръщане
от дългото ми скитане
из тоя свят намръщен.
Подай ми шепа вяра.
Аз цяла съм в очакване...
И лястовица бяла
за дните ми останали...