автор: elsion

Светът блести в най-хубавата пролет,
онази, за която всички други
са бледи сенки от заглъхващ спомен
по цветните криле на пеперудите.

Светът е пролет. Скача по перваза
пернато слънце със крила лъчисти.
И само трябва с него да изляза,
да го последвам в бързеите чисти...

И ти си пролет. Пух на раменете.
Понякога пристъпяш във съня ми
и вдигаш нежна стълба към небето.
Но щом отворя клепки - избледняваш.

И аз съм пролет. Мокра и студена.
В зениците ми лепне тъмен изгрев
и плевели са ми превзели вените.
Дори да искам с ятото да литна,

крилатото във мен е закърняло...
Пернатата змия ранена чака.
И някой ден, дори да стана цяла,
не ще отгледам птица, ами дракон.