автор: somebody

Пъдпъдъче яйце е луната
и се мъти в небе тъмносиньо,
белее загадъчно в тъмнината,
залюлява се в звездна коприна.

Всяка сутрин се люпи зората
в жълто-червеното сънно небе,
буйно разпуква от дълбината му
изумителен ден, яхнал коне.

Лизва слънцето светла люпилня,
плува, повдига се, силно блести,
грее ни ласкаво и изобилно,
лицето му обло в жълто трепти.

След пладне пламва и се приплъзва,
към заник слънцето оранжевей,
златни ширити с лъчите си връзва,
прибира косите, вятър го вей.

Приютява небето луната
във виолетово топло гнездо,
цяла вечност това е съдбата й
в изтъканото небесно везмо.