автор: ros782

Посветено на нашата дъщеря....
Четвърти ден

“Алекс , Алекс , аз съм Алена . Днес ще ме пуснат от тук . Благодаря ти за това ,което направи за мен. Никога няма да го забравя. Ще чакам да ми се обадиш, когато излезеш и ти. “ Чух гласа на Алена , но днес не бях в настроение.Нямах търпение да отида при Мама . Толкова съм мъничка , а ми се случват такива големи неща.Това ли е светът на Големите?! Появяваш се , заливат те със целувки, после те изоставят … Има нещо сбъркано в това. Например в нашия свят , всяко бебе си има учител. Наричахме ги Цъкащите феи. Лицата им постоянно се променяха във най различни видове животни , които живееха във света на големите хора.Моята фея обичаше да се преобразява във бяло пухкаво агънце.Винаги беше усмихнато. “Ето , Алекс, можеш да ме погалиш.” Феята летеше край мен и седна на едната ми ръчичка.Аз внимателно докоснах меката глава на агънцето.Усмихнах се и го щъкнах с пръсти. То се преобърна във въздуха и се преобрази във бял гълъб. “Ц-ц-ц, не бива така да правиш Ц-ц-ц.” Запълзях към едно дръвче, исках да се скрия от летящия цъкащ гълъб. Пълзях колкото сили имах.Най накрая стигнах до желаното място . Сниших се и скрих с ръчички личицето си. “Ето те!” Нещо ме ръчна в гръб .Обърнах се . Гълъбът го нямаше. Чисто бяло зайче със крилца стоеше зад мен и гризваше морковче.”Ти гониш”- каза то и заподскача наляво -надясно, спирайки се след всеки скок и закачливо мърдайки уши.Аз отново пълзешком го последвах.Настигнах го и се изправих на крачетата . Разперих ръчички и туп.”Хванах те”.
Обърнах се по гръб и започнах да се смея.Нещо ме гъделичкаше по коремчето.Отворих ръчичките си.Заека се беше превърнал във котенце. То беше толкова мъничко и ме мачкаше с лапичките по коремчето.Моята фея е най добрата.
Целунах котето и то полетя.
Звукът на машината продължаваше да руши тишината в стаята. Пип… пип ...пип…
Погледнах към прозореца.Гледката една и съща.
Пети ден

Днес бях толкова щастлива.Занесоха ме при Мама . Тя толкова се зарадва когато ме видя. Внимателно ме вдигна и започна да ми пее и говори. Даваше ми от вкусното мляко. Галеше ми главичката. Целуваше ме. Чувствах се най специалната. “Моята прекрасна дъщеричка, обичам те. Ти ще се оправиш .Ние ще направим всичко за да може да живееш и да си щастлива и да имаш красиви бебета.” Обичах да слушам гласа на Мама . Толкова е нежен и приятен. А как само ме люшкаше. Майката на Алена я нямаше . Бяхме само аз и Мама.Толкова е хубаво. Тя ме сложи във креватчето и продължи да ми говори.”Искам да ти разкажа една приказка , прекрасната ми. Имало едно време три зайчета : Алекс, Алена, Пухчо.Те живеели със мама в една заешка хралупа под корените на една висока ела.Веднъж , рано сутрин мама Зайка им казала: -Е мили деца, сега може да се разходите из полето или да потичате по пътеката покрай живата ограда. Но в никакъв случай не се приближавайте до градината на съседа ни! С татко ви там се случи нещастие: той попадна в сладкиша който печеше жената на съседа ни! -А сега тичайте , но внимавайте да не стане някаква беля.Аз отивам по работа. След като каза това , мама Зайка взе кошницата и чадъра си и право през гората тръгна към хлебалницата. Там купи хляб и от ония вкусните кифлички със стафиди.Алекс и Алена които бяха послушни зайчета , се втурнаха покрай живата ограда да берат къпини.А Пухчо, който беше много непослушен , хукна право към градината на съседа и се промуши под дървената врата.Отначало си похапна малко салата , после си хрупна и репички.А когато от репичките леко му прилоша , той тръгна да търси магданоз, за да се освежи.И там, където свършваха парниците за краставици , как мислите , на кого се натъкна? Ясна е работата, на господин съседа.Господин съседа беше коленичил и разсаждаше млади зелки , но веднага скочи , размаха греблото и хукна след Пухчо.-Дръжте крадеца!Пухчо многосе изплаши и започна да тича из цялата градина , защото беше забравил къде е вратата и не знаеше как да излезе оттук. …
Страхотна история Мамо.Не спирай . Вратата се отвори и в стаята влезе лелката която ме носеше при Мама.Не исках да се връщам там . Получих най хубавата целувка . Една сълза тупна на бузката ми.Не плачи Мамо , скоро пак ще сме заедно .А и приказката ви харесва и искам да разбера какво е станало с Пухчо и със другите зайчета. Тръгнахме по коридора.Разплаках се.
Шести ден
Бях на прозореца и наблюдавах света със любопитство. Интересни ми бяха птичките. Най различни по големина. Играеха си във въздуха. Правеха смешни кръгови движения , чуруликаха много приятно. Две по големи птичета ме видяха и полетяха към мен.Едното беше чисто бяло а другото сиво.Кацнаха на перваза и започнаха да се разхождат по него. Сивото птиче отлетя. Бялото се обърна към мен и чукна по стъклото със човката си.”Здравей, аз съм Бел и ще те посещавам .Не се страхувай от мен. Когато дойде времето ще полетим заедно…”
Усмихнах се на птичето и се върнах във креватчето.Топлото мляко на Мама отново напълни коремчето ми .
Сега искам да разкажа, как прекарах времето , когато бях във коремчето на Мама.
Първа седмица
Изминаха няколко дена , които бяха изключително важни.Започнахме да се делим и това се развиваше със учудващо бързи темпове.Прекарах седем-десет дена в делене и изкачване до мястото наречено Матка.Стигнах до маточната стена стена и там се сгуших удобно.Извинявай Мамо, че ти причиних лекото кървене, но това е защото маточната стена се излющи . Сега аз съм се закрепила там.
Втора седмица
Тук аз се запознах със първата ми приятелка.Казваше се Амниотична торбичка.Странно име . Тя ме предпазваше и хранеше.Виках и Ам. От коремчето се появи връв.Ам ми каза, че това е пъпната ми връв.
Трета седмица
Вече към 1.5- 2.5мм голяма.Благодарение на Мама и Ам аз се храня и чувствам страхотно.Състоя се от три пласта , ектодерма, ендодерма и мезодерма.На този етап нямаше начин да бъда видяна.Ам ми каза , че това са зачатъците на нервната ми система, мозъка, стомаха, вътрешните органи, скелет и съединителната тъкан. Имала съм вид на круша. Кръглата част на крушатае моята главичка.Най-хубавата част от развитието ми хрез тази седмица е , че ще имам биещо сърчице.
Четвърта седмица
През тази седмица, формата ми на круша нарастна. Ам ми каза, че малката ми главичка и личице не изглеждали като човешките, защото съм нямала очи, уши и уста.Започнало е оформянето на ларинксът и вътрешното око.Също така по ембриона на Мама и Тате, са започнали да се оформят малките издутинки , които ще бъдат ръчичките, лактите, пръстчета, крачета, колене и пети.
Пета седмица
Аз раста драстично.Ето,главичката ми е започнала да се развива доста по бързо от останалите части на телцето ми.Това е благодарение на мозъкът ми , който претърпява невероятни промени, и се развива така, че да може да регулира ритъма на сърчицето ми, циркулацията на кръвта, и всички останали жизнено важни функции. Вече започнаха да се развиват зачатъците на черниядроб, панкреаса, белите дробове, стомахът, ноздрите. Мъничкото ми сърчице започна да работи по усилено.Вече съм 4-6мм. на дължина. Ам не спираше да ми дава от вкусните неща , които Мама изпращаше.Казах ви , че сме необикновенни и разбираме от толкова много неща.
Шеста седмица
През тази седмица, мозъкът ми растеше с големи темпове, миниатюрните ми длани започнаха да се развиват и също така започна ранното оформяне на всяко едно пръстче.Долните ми крайници не се развиваха толкова бързо, затова сега те имаха формата на плавници.Бях на шест седмици и вече можех да отговарям рефлексно на докосване.
Седма седмица
Моята приятелка Ам не спираше да ме информира.Сега е време и главичката ми , която беше по-голяма и безформена да се оформи.Крачетата започнаха да растат,появиха се коленете и отделните пръстчета.Очите и ушите придобиха по-видими очертания и отделните миниатюрни кости в тялото започнаха да се втвърдяват.
Осма седмица
Вече съм цели 30милиметра.Ам ми каза , че ако хората имаха възможност да надникнат тук, щяха да ме видят със невъоръжено око.Горните и долните крайници са ясно различими.Имат лакти и колене. Точно сега главичката ми е не пропорционално голяма спрямо тялото ми.
Девета седмица
“Поздравления! Ти вече си приета в клуба на развитите плодове.-каза Ам.Това е много важен момент от развитието ти! Ти от едно малко семенце се превърна в плуващо ембрионче и ето те ,вече си като разпознаваемо човешко същество.
През тази седмица, твоите ириси на очите ще могат да функционират, но въпреки това, клепачите ти ще бъдат плътно затворени , за още известно време.Бъбречетата ти функционират , това означава , че ще започнеш да пишкаш”...
Стъклените врати се отвориха .Време беше да отида при Мама