автор: PLACEBO

"Всяко тяло, потопено в течност, олеква толкова, колкото тежи изтласканата от него течност".
Онова лято, когато всичко се пукаше от жега, у нас се скапа климатика. Естествено, гаранцията му беше изтекла пролетта. Разпитах тук и там за някой добър майстор. Един бивш колега ми предложи Свилен – негов състудент, електро-инженер. Изпитвах огромно уважение към това съсловие – електро-инженерите. Аз самата съм инженер по „В и К” – водопровод и канализация, за сведение на четящите. Свилен го бях засичала веднъж при този, бившия колега. Бяхме се събрали една весела компанийка. Тогава дори оправих течащите кранове на колегата, професионално съм изкривена и не понасям кранове, които текат. Поради тази причина и в дамската ми чанта винаги има място за един френски ключ, ама както и да е.
При мен всичко тече, всичко се променя. Така и животът ми вечно тече и се променя. Не знам защо така ми се случи, но и с двете си гаджета преди брака ми се изпокарахме за глупости, разведох се също по незнайни причини. Бившият ми не можа да понесе моите качества на жена-майстор. Той, горкият, един пирон не можеше като хората да забие. Ама както и да е.
Свилен беше видимо свит и скромен, косата му бе започнала да се прошарва, очите му имаха благ израз, а гласът му беше един такъв нежен и невинен... Определено прехвърчаха тогава искри между нас.
И ето ме, очакваща го в тази жега, да дойде и да удари едно рамо за климатика. Реших, че като начало ще пийнем студена биричка, изпържих картофки, кюфтенца, от онези, дето като семки вървят и на една хапка им виждаш сметката.
Свилен пристигна. Веднага отбелязах наум старомодната му риза на каре и светлия панталон, неизгладени. Бе този човек няма ли жена до себе си?!
- Здравей, Свилене! – подадох аз ръка и енергично разтърсих неговата. Такава съм си аз, стискам здраво и емоционално. Като се здрависвам де.
Той като че ли се смути и стъклата на очилата му леко се изпотиха.
- Здравей, приятелко! – се изчерви той. Леле, харесах го още повече! – Какво става, климатикът ти не бил наред...
- Сядай, сядай, първо поеми въздух и малко подкрепление – поканих го в кухнята, където бях подготвила масата.
- О-хооо, обожавам да ремонтирам климатици с бира и пържени картофки!
„Брех, тоя човек имал и чувство за хумор!”
След няколкото „Ха, наздраве” и пресушаването набързо на пет бутилки от живителната разхладителна течност (две моя заслуга и три негова), аз вече опознах Свилен, който се оказа съвсем приказлив и съвсем не толкова скромен. Докато ми обясняваше как се развел и как децата му били в Германия при бившата му съпруга, очите му постоянно шаркаха някъде по презрамките на роклята ми, а на мен ми беше хубаво, хубаво...Ама както и да е.
Не знам коя чавка и на двамата ни изпи акъла, та спонтанно и взаимно решихме, че климатикът ще почака и че трябва да се разхладим с бирата във ваната. Нямаше как да пропусна да се изфукам с банята си, където сама бях лепила плочки, монтирала ваната и въобще всичко там бях „аз” до мозъка на костите си.
За отрицателно време ваната бе напълнена и Свилен се пльосна в нея. Реших да не му се извинявам за апетитните си форми, в крайна сметка, Бог дал. Докато водата още шуртеше вътре, забелязах една от лайсните на прага на вратата, че леко се е изметнала и така, както бях по хавлиена кърпа, се наведох да я оправя. В това време усетих погледа му върху гърба ми и околностите. Магьосник беше този Свилен, как успя с поглед да свали хавлията от мен! После се присъединих и аз във ваната при него, с чаша бира в ръка, съвсем забравила Закона на Архимед. Изведнъж огромно количество вода, отговарящо на, както ви казах вече, апетитните ми форми, се изсипа по пода на банята. Сифонът не успя да я поеме и тя тръгна през прага на вратата, която, разбира се, бях оставила отворена, че в тая жега да става леко течение. Аз подскочих като ужилена, защото си представих ламината в коридора и течността, плъзваща по него. С цялото си разголено величие направих ловък лъвски скок и боса, с капеща обилно от мен вода, се отправих към кухнята за кърпи.
- Затвори крана! – успях да изкрещя на Свилен, който, неочаквано за мен, се оказа тичащ и той зад гърба ми. Гол, разбира се! Нямах време да оценявам мускулестото му тяло, тъй добре прикривано от него в старомодната карирана ризка.
В това време водата се разпространи като епидемия из целия апартамент, употребихме огромно количество кърпи, покривки и чаршафи, за да я попием от пода на коридора, спалнята и кухнята. Слава Богу, че холът остана невредим!
Климатикът се оказа съвсем наред. И до ден днешен не разбрах какво му имаше. Може би беше чакал ръката на Свилен да го пусне?!
Както и да е!
Всичко тече, всичко се променя!
Веднъж и при мен да тръгне по вода!
Сега, докато пиша тези думи, чакам Свилен да се прибере. Масата е сложена, биричката е в хладилника. Аз съм с любимата на Свилен рокля, онази с презрамките!
Еврика!

© Евгения Маринчева-Jen
Участие в конкурса "Очи за себе си" 2010