автор: ganima60

Стоя на брега и слушам морето,
как плаче,със едри,солени сълзи,
тъжно гледа отгоре небето,
как животът във него загива.
Люлеят се мътни вълните,
не пропускат да мине слънчев лъч.
не танцуват своя танц водораслите.
без светлина , във мрака умират.

Чайките писукат тревожно,
пясъкът стене ,от болка се свива,
че от него вълните прибират,
много вредни отрови и смет.

Пълзи смъртта в утроба морска,
няма кислород,трудно се диша,
рибите обръщат нагоре коремите,
мидите нямат шанс за живот.

Морето дава храна и прохлада,
толкова много години наред,,
ред е на хората да бъдат добри,
да спасят морето от злата прокоба.