автор: osi4kata

Приплъзва есен пъстроока
дантеления си ръкав
по храсталаци и потоци,
по небосвода пепеляв

и става чудно романтично,
разпръсква рижави коси
едно така меланхолично
и бледо слънце. На вълни
се носят радости и скърби,
любов, наслада и печал.
Вали дъждец и се изгърбва
дъга след него. Облак бял
измества сивите талази,
зелено, синьо и екрю
под него бляскат. Птици разни
създават в блясъка уют.
И скоро този ден ще свърши,
ще падне влажен тънък мрак,
луната кротко ще превърже
рога си ей над онзи бряг
и тук таме щурец ще свири
протяжно, като че насън,
а после вятърът ще дири
от песента му всеки звън...

Р. Симова, 2016