автор: yoro

Разпалени въздишки светят в мрака
и подкопават монопола на покоя.
Тази нощ е стрела. Тя не чака.
Пронизва остро същината на застоя.
Дори не се опитвай да я стигнеш,
обречени са бавните ти пръсти,
заключения в тях копнеж по дивото
накара дързостта й да възкръсне.
Сега от теб зависи колко ще получиш,
или очите ти ще бъдат бездни празни.
Тази нощ е съдба. Ще те проучи
и като вяра в тебе ще порасне.
Ще се посмее на нелепите представи
за светлосенки и пропукано очакване,
с усмивка шепа топлина ще ти остави
и ще си тръгне, грациозно-ласкава.
Ако се слееш с нея ще целунеш мрака
и светлината му ще пиеш зад завоя.
Тази нощ е стрела. Тя не чака.
Точно толкова ничия, колкото твоя.