автор: zaltia

Когато можеш да усетиш красотата,
в дъждовното, в оловно- сивото небе,
тогава във хармония е тялото с душата,
и Света поглеждаш през очите на дете.

...

Приказно е в тихите неделни утрини,
да мързелувам не бързайки за никъде.
Да намирам в разпиляните си спомени,
думите с които в мен се влюби някога...

Ще задраскам тихо белите си листи,
с думички красиви и по детски чисти.
Като цвете пролетно ще ти ги подаря,
с капките дъждовни тихо ти благодаря...