автор: rosy88

След третата ти смърт
се умори,
вълните си изтри
и отпътува.
Насън го стряскат
пясъчни жени.
Проклети риби
в мислите му плуват.
Живее, сякаш в люспа
от сребро
е скрита предпоследна му
тайна.
Морето,
непоканено и зло
набъбва в мен
и те обича трайно.