автор: vesan

(из цикъла "Вицове в рими")

Духът на вожда славен Винету
след сто и петдесет години сън
събуди се. Ослуша се. Навън
боботи нещо. Ту заглъхне, ту

отново забучи. Надникна вожда.
Какво да види, някакви машини
със светещи очи нощта пробождат,
препускат сякаш движи се лавина

от хиляди бизони. По-нататък
съглежда вожда кули до небето...
асфалт... бетон... земята без остатък
от хора бледолики е заета.

Потърси вожда своите събратя
и ги откри във малък резерват.
Отчаяни бездомници. И прати
тогава Винету на своя брат

Олд Шетърхенд такава вест; “Когато
навремето Европа ни изпрати
със кораби потоци бежанци
допуснаха ги моите предци
в земите ни, и ето, в резервати
потомците ми днес живеят, брате!

Ти беше от Германия, нали?
Та помисли приятелю, дали
и твоите сънародници след време
наместо в Лайпциг, Мюнхен или Бремен
не ще живеят в Халифат Еврабия
приели кротко участта на слабия!”