Една изящна, вярна синева
мъчи ме, постига...
спира нейде до брега
като перла в зеница на книга!
Тази синева я знам, тя ме помни още спори
не един човек а два по пътя си пришпори
Ако зеницата на брега мълчи
перлата ще диша... бавно
както някога преди?
както някога, нали, отдавна?
27.11.2004 година