автор: tearfly

пътят към дома лъкатуши и взривява спомените
на шарените пера закачени върху кичура на отчаянията
погалѝ тишината и отломките самота, които стоят със скръстени ръце
а преди това тичаха безумно и неразбираемо скачаха и крещяха
превържи болното си коляно
това, което ме молеше да съм пак същата
аз не отговарях, защото нищо не чувах
а клепачите ми натискаха думите искащи свобода
и всичко трептеше във въздуха
танцувай, навахо
после яхвай коня си и гони слънцето в залеза си
уморените стъпки на племето отново играят в сърцето ти
изкрещи диво „говори с вятъра”
ще уловя жадуваните сигнали
така както прави птицата кацаща на ръката ти