автор: eleaalexa

Събуждам се! А тя още спи. Заслушвам се в равномерното й дишане и зашеметен от присъствието й не смея да помръдна. Моя е! Толкова много моя! И аз съм неин, изцяло!Какво ли сънува сега? Къде ли скита душата й? Лежа до нея и си мисля, мисля си как се намерихме двама бездомници? Бездомници по дух, които никъде не се вписват, освен в обкръжението на другия.
Чаках я! През по-голямата част от живота си.Накрая вече бях претръпнал от това очакване. А тя дойде, изневиделица, и се хвърли в обятията ми без да каже и дума. Дойде и остана. Сега спи. Преживяла е много. Изплакала е сълзите си. И не искам да я будя. В стаята нахлува лек ефирен полъх от люляковото дръвче, което някога бях засадил за нея, твърдо убеден, че рано или късно тя се появи в живота ми, тук в тази стая. Всичко, което съм правил, съм го правил за нея. Пожелавал съм я с цялата си душа и същество. Пресягам се леко и я погалвам по ръцете. Това са единствените ръце, които ме обичат и даряват с цялата си нежност. Гледам я и не мога да откъсна очи. Гледам я и попивам светлия оттенък на кожата й.За мен е най-красивата жена! Разсъмва се, и аз вече не броя нощите, в които не съм спал за да й се наслаждавам. И все пак ставам полекичка от постелята, за да не я разбудя и отивам да откъсна клонче от белия люляк. Моя е! Неин съм!