автор: Stargazer

Баба ми. Наричам я така, въпреки, че не ми беше съвсем баба. Беше сестра на дядо ми и леля на баща ми.
Когато била на десет години, набола коляното си на трън от салкъм и получава абсцес на коляното. Как е лекувана, не знам, но накрая и е направена артродеза- изкуствено сливане на двете кости, при което ставата не може вече да се сгъва. От тогава не можеше да сгъва десния си крак в коляното. Вероятно поради това, никога не се е женила.
Живееше с истнските ми баба и дядо. Не се мяташе за инвалид и ходеше без бастун. Работеше в тогавашните ТКЗС-та. Продължи да работи и след пенсия, като се премести в оранжерия. Там отглеждаха цветя и домати, при 40-градуса жега през лятото. Домати се пръскаха поне веднъж седмично. Каквото изкарваше от там, слагаше го в спестовна книжка. За внуците.
После тримата с истинските ми баба и дядо започнаха да отглеждат краставици, които Българплод изкупуваше. Краставиците се беряха всеки ден и се поливаха всеки втори ден. Парите от това отиваха отново в спестовната книжка.
Видя море за първи път, когато отиде на клетвата на брат ми, войник във Варна.
Надживя баба ми и дядо ми, и остана сама. Но не искаше да дойде да живее при нас, в града- не мога да си оставя къщата, така казваше.
Доживя до идването на демокрацията, за да види как парите, които беше спестявала цял живот, се превърнаха в ненужна хартия. Когато чуеше новоизлюпените демократи да плюят по Тодор Живков, казваше-да му едете гъзъ на Тодор Живков!
Видях я за последно преди да замина за чужбина. Държеше снимки на брат ми, на мен и на приятелката ми- сега жена ми.
Почина след година. Не можах да отида на погребението ѝ- не можех да напусна работа. Била си приготвила надгробен паметник, със снимка, липсвала само последната дата.
Във възглавницата ѝ намерили спестявани от пенсията пари- за погребението.
***
На протестите срещу правителство на Орешарски видях младеж, които се беше облякъл в рокля и забрадка, и викаше- аз съм червена бабичка, американците идват!
Сетих се за нея.