Когато
споделяш
несподеленост
това как се нарича?
Има неща отредени.
… И думи.
За неизричане.
И ситост има от хляба.
Двете с теб го замесихме.
Мек да е.
Да не пресяда.
Със сол от сълзи
и мед от песен е.
После
редихме
наша си приказка –
с човечни вълци и изгнили ябълки.
Но колкото повече
я пренаписвахме,
толкова повече
в нея
оставахме.
И се загубвахме
посред нищото,
но в най-страшното
бяхме заедно.
Аз и ти.
И едно огнище –
незаключена детска стая…
Има неща отредени.
…И думи.
За неизричане.
Когато
споделяш
несподеленост
това как се нарича?