автор: botyofentiev

В преследването постоянно на сърцето
на ритъма от майката природа,
дали го чака мястото, където
кръвта ще стане гола-вода.

Ще срещне теб, ще заиграе,
ще се разтрака като стар часовник
и няма как да разбере на края,
че то за този ход не бе виновно.

Ще иска твоето сърце да чуе,
опряло мойта гръд до твойта
и чувствата ще иска да събуе
на моята вина да твойта.

Къде ли то желае да избяга,
препуснало в такава нощ,
към мене ти ръце протягаш
и губи то от свойта мощ.

Фатално ще прескочи, след което
няма да е същото сърцето,
от този последен негов такт
ще си останала във мен като инфаркт.

botyo