автор: VladKo

На спомена по кривия сокак
се спущам в дълбините на Психея,
проглеждам бавно в тайнствения мрак,
опипвам минало - да проумея
къде съм се подхлъзнал, кой урок
не усвоих, поука не извлякох,
защо, попадал на отпор жесток,
победа чиста нивга не дочаках.

Картините преравям в паметта
от детство, войниклък, аспирантура,
ответа на въпроса търся там -
къде допуснах първата халтура,

защо на свойте грешки чак до смърт
ще бъда верен, даже във неволя ?
. . . Към спомените няма царски път,
сърцето снизхождение щом моли . . .