автор: apostola

Потъвам във блатото мръсно
и няма от мене следа.
За въздуха вече е късно-
разпъна ме той на греда.

Към дъното аз се насочвам
и всичко във мене умря.
И вместо върхът да посочвам,
духът ми на дъно опря.

И тук е мътилката гъста,
и тук е умишлен бардак.
Уби ме измама чевръста
във този държавен батак.