…
Това сърдито лято ще запомня,
в което светкавиците на гнева ти
изпепелиха дните ми спокойни.
…
Думите ни се докосваха
с тласъците на вълните,
които се разбиваха в брега на нежността ни.
…
Приседна кротко вечерта
под ябълката стара в двора
и пусна звезден плод в дланта ми.
…
Докосна ме с онази нежност, с която цигуларят
докосва струните на своята цигулка,
за да извае своята мелодия ефирна.
…
Дърветата попаднали в дълбока слънчева омая
тупират своите коси зелени –
приготвят се за пролетния празник.