| Черешата, която се занесе право на небето Занасям се донякъде.
До март. Забавно е да се забавям.
Бавя
си думите,
те вземат, че заспят
и после ме събудят много рано.
Преди разсъмване изпружат всички гласни
изпукат ставички и прешлени раздвижат,
те, думите, понякога опасно
умеят
бъдещето да предвиждат.
Особено ако са чисто бели,
написани преди да са помислени.
Със думите добре сме си живели,
донякъде занесени из листите...
Черешата почина от инфаркт.
Внезапно. Със узрелите череши.
Не беше честно. Беше грозен арт.
Листата и се сгърчиха. Валеше ли?
Не помня, но черешата умря.
Отиде си, тъй както си стоеше.
Дървото бързо стана на дърва.
Чувствително дърво...През юни беше.
Дърветата умират като хора,
а случват се сред хората дърва -
говориш им, разумно им говориш,
а тях не ги касае...
( тук може да напиша - Срамота! или пък Свобода!
и други думи римуват се значително с дърва,
и това, че тях ги има помежду ни
ме кара за дървото да тъжа.)
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 10
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. |
"Черешата, която се занесе право на небето" | Вход | 10 коментара (19 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Черешата, която се занесе право на небето от erka (elokolska@abv.bg) на 08.02.2016 @ 10:53:59 (Профил | Изпрати бележка) | :)..."чувствително дърво" - колко човешки типаж... ;)
Привет! :) |
Re: Черешата, която се занесе право на небето от sliver на 08.02.2016 @ 11:02:10 (Профил | Изпрати бележка) | Харесах! :) Внезапно! :))) |
Re: Черешата, която се занесе право на небето от Marisiema на 08.02.2016 @ 12:33:16 (Профил | Изпрати бележка) | Хареса ми. Хора - дърва. "говориш им, разумно им говориш, а тях не ги касае..." А Черешата умря... А аз си мислех, че е вечна...Привет! |
Re: Черешата, която се занесе право на небето от ganima60 на 09.02.2016 @ 09:18:29 (Профил | Изпрати бележка) | Останала е само старата череша,
на стража тя пред къщата стои,
със стъбло проядено и криво,
но със живот за още дни....
Дърветата умират като хората, но остават прави!
|
Re: Черешата, която се занесе право на небето от somebody на 09.02.2016 @ 16:06:51 (Профил | Изпрати бележка) | Страхотно като текст и смисъл стихотворение! Жалко за черешата, тъжно за съществуването на хора дърва. Хубавото е, че има хора струни, които вибрират и им пука. Поздрави, Ахмак, прекрасно си го написал! |
Re: Черешата, която се занесе право на небето от Ufff на 10.02.2016 @ 02:09:30 (Профил | Изпрати бележка) | Умно, умно, умно и красиво маче (ах!)!
За дървата: "Дървото си остава дърво, сто години да ходи на училище, пак нищо няма да разбере, макар че то и на училище не ходи" (Й. Радиков)
За дърветата: "Дървото се познава по плода" (лат. сентенция).
{} |
Re: Черешата, която се занесе право на небето от zebaitel на 10.02.2016 @ 06:56:54 (Профил | Изпрати бележка) | А ти си един нежен всезнайко, който може да разплаче и дърветата, та и дървата даже!
Чудесен стих е това, Ах-маче! Сполай ти за прецизните думи и за душата в тях! |
Re: Черешата, която се занесе право на небето от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 10.02.2016 @ 15:23:17 (Профил | Изпрати бележка) | Изведнъж си я представих как свива клоните надолу и се изстрелва като ракета, право нагоре, ръсейки дъжд от свити и изсъхнали череши по бледните, кръгли лица, зазяпани към следата от корените ѝ... Много ти е хубаво стихото, направо ми прогори ретините с тоя образ. Виждал съм вишна да умира, а сега вече съм убеден, че умиращите дървета си имат небесна райска градина някъде над облаците. А хората бавно се трупаме по пода на земята като дърва на купчини, кибици, кубици, трици...
Днес сайта ми е силно дървесен :))
Поздрави, но за мен не си ah_mak, а ах, мак ;)))) |
Re: Черешата, която се занесе право на небето от LATINKA-ZLATNA на 10.02.2016 @ 17:46:36 (Профил | Изпрати бележка) | Чувствително дърво...
Здравей, ah_mak! Дърветата също имат душа, за разлика от много хора!
:) |
| |