автор: flood

Най-вероятно пак ще ме изберат в парламента. Аз членувам в тази организация вече близо петнайсет години. Не е кой знае какъв бизнес, но плащат редовно заплатите, дават рушвети без да вървиш нищо особено, като изключим да пробуташ някой и друг член в закон или в нещо такова.
Аз обичам да навирам членове, така де, имам предвид просто за това съм създаден. Правя го в последния момент – неочаквано, стръвно, без аргументи, номерът винаги се получава... Вече забравих какво е да правиш друго.
Преди да стана шивач, работех в една автомивка. Лъскам колите, понякога и нощем, а акълът ми все се рееше по-нагоре. Нямаше начин да изляза от положението, в което се намирах. Зарязах мивката и станах шивач на женски чорапогащи в един цех. Наоколо – само жени... оттогава набутвам, така да се каже. Не се справях изобщо, уволниха ме, въпреки че имах известни познания. Просто не ги оцениха: аз харесвам женските крака, защо да не мога да ги обувам или пък събувам?
Върнах си името, турското, не че бе вежно, ама всичко го правеха, отидох на едно събрание, защото нямаше какво друго да правя, уцелих мястото, пич, избраха ме в нещо като президиум, аз се учудих, но ми стана приятно. После ми казваха какво да правя и се зарадвах, защото безделието ражда... няма значение какво, но все ражда по нещо. Започнаха да ми дават пари. Хареса ми, защото почти нищо не правех. Късах плакати, крещях по митинги, подслушвах и предадох няколко човека, които случайно ми довериха разни неща. В кръга на нормалното е това.
Постепенно този кръг съвсем се разшири, кръгозор му викат, всичко започна да ми става нормално – корупцията, бакшишите, предателствата, злобата, пръта в колелото, лъжата и манипулацията. Кръгозорът ми се разшири, гледната ми точка започна да изчезва; тя винаги си е била точка, многоточие, за нищо не става.
Така станах депутат. Нали съм шивач, заших си устата. Нито говоря, нито мълча. Просто не си отварям устата. Дори на трибуна не излизам, тя е за кресливците. Политиката се прави на тъмно, без гащи, без знание, с нюх съм пари и предателства. Как обичам тези неща!
Извинете ми, взех думата. И вие мълчите, нали? Ще се разберем значи тогава. Вие на мене, аз – на вас. В крайна сметка посещаваме една организация, в една държава живеем, един народ ни избира. Нали така му викат. А така! Приятно ми е. Да, на вас повече ви е приятно. Естествено, по-млад сте от мене. Ще ви науча на това и онова. Само ме слушайте, аз не говоря, затова внимателно слушайте.