автор: VladKo

От западна държава пак долитам.
Ти в родната действителност се пържиш -
къде подхлъзнат, а къде - отритнат,
по оцеляване си майстор първи.

Трабантът ти с двутактова тактичност
как зорлем го поддържаш премълчава
и от крадци как пазиш го в наличност,
олющен все така отпред, отляво.

Романтиката в делника е спряна -
парите не достигат, с дупка нова
казанчето проплаква за подмяна,
а жилището - за ремонт основен.

Че самота ме стяга с обръч двоен,
пред тебе ме е срам да го покажа,
проблеми, болки да споделям свои -
една от твойте грижи нямам даже.

Прочитам между фразите ти сбити,
че може държелив да е човекът,
и буцата, заседнала в гърдите,
откъртва се и вече ми е леко.