Свършиха се студовете
и отиде си снега.
Цъфна вече първо цвете!
Пролет е, не е шега!...
Пролет в моята градинка!
Пролет е и зад плета –
моята съседка Гинка
сред лехичката с цветя!...
Пак ми завъртя главата
тази нейна красота!
Ех, че радост за душата,
жадна за любов е тя!...
Но съседката не рачи
да се занимава с мен.
Стихват моите мераци...
Но ще дойде Видовден!...
Спира вън до тротоара
суперскъпата кола...
Както си е с пеньоара,
литва Гинка кат` стрела.
И нафукана и горда,
в миг потъва вътре тя...
Цуни-гуни има с Лорда -
упражняват любовта...
Ала аз не се предавам,
по природа съм сербез
и уроци преподавам
как се брани мъжка чест...
Паля бързичко трабанта,
и през локвата тогаз,
с тържеството на гиганта,
отминавам с мръсна газ!
Плисва цялата помия,
върху скъпата кола...
Ха-ха-ха!... Това сме ние!
Гледа Гинка зад мъгла...
„Пър-пър-пър...” и отминавам!
Толкоз много красота!...
С нея ще се занимавам!...
Ще ме опознае тя!...