автор: fadul

Някога, някога, толкова някога, колкото 10 лета в Перник, на улица "Забой"12 живяла жена, която никога не била бита от мъжа си. Не стига това, ами поплювкото твърдял, че я обича, правел й романтични жестове, на всичкото отгоре помагал в домакинството. Затова съвсем разбираем бил срамът, с който горката жена гледала приятелките си в очите:
повечето от тях толкова често прекарвали в спешното отделение на многопрофилна болница "Рахила Ангелова", че адресът на болницата фигурирал като адресна регистрация в личните им карти. Най-добрата й приятелка - Пипи, 5 пъти била пращана в комоцио, имала 3 счупени ребра и избит преден мост, и това - само през последния месец. А до края на месеца оставали 5 дни...
- Бас хващам, че мъжът ти бие друга жена - не пропускала да злослови Пипи - или е обратен. Няма друго обяснение.
-Но ние правим любов по два пъти на ден! Направо ми изкарва дъха от удоволствие...
- А колко пъти ти е изкарвал дъха с щанга в слънчевия сплит??! - попитала коварно Пипи, и окончателно посяла семето на съмнението. Отчаяната съпруга решила да отиде при Пернишката врачка.
- Виждам....виждам....виждам метален бокс, скрит в сандък с чорапи - занареждала пророчицата в транс и забелила око (второто й било избито преди много години по време на медения месец). - Виждам...виждам....мъж точи винкел в гараж....
- Тошко ли е този мъж?! - нетърпеливо попитала съпругата. Врачката окултно сключила вежди и замалко да излезе от транса:
- Чак такива подробности не ми се дават, но на стената на гаража има календар на "Миньор" от миналата година.
От вълнение краката на съпругата се подкосили и надеждата покълнала в опустошената й душа: в техния гараж на стената действително имало закачена снимка на футболен отбор. Значи...нейният мил Тошко й готвел изненада за рождения ден. Да, животът започнал да възвръща цветовете си!... До момента, в който с трепет отишла в гаража, за да потърси винкела и да предвкуси предстоящият побой - очакванията й били попарени по жесток начин: снимката на стената не била на "Миньор", а на "Берое"...
Явно положението било безнадеждно. Още същият ден отхвърлената жена подала молба за развод. Със сълзи на очи поплювкото я молил да не си тръгва, обещавал й в най-скоро време да й избие ченето и въобще, бил жалка гледка. Жена му обаче била непреклонна, подала молбата и сложила край на тази непълноценна любов. След седмица се омъжила за един вечно пиян стругар, който й доказал любовта си, като още на сватбата й счупил челюстта с ключ номер 23.
След развода съсипаният й бивш съпруг тръгнал на психотерапия три пъти седмично в кварталния фитнес. След двугодишен курс на лечение положил изпит, но се провалил с трясък: вместо да удари инструкторката си с поцинкована ваза по главата, й подарил цветята в нея. Така всякаква надежда да влезе в правия път се изпарила, и той бил окончателно изритан от редиците на прогресивната пернишка общественост. Пуснал брада, пропил се и издал стихосбирка със заглавие „Удари жена, спаси черен дроб!”.