автор: VladKo

В непознат град отново ли крача тъй сам
под дъжда, чувам някой да ходи зад мен -
своя двойник ще зърна през рамото, знам -
със усмивка приветлива, малко смутен.
Не говори, от поглед разбира ме той -
идентичен по външност, а всъщност тъй друг -
не познаващ умора, рутина, застой,
млад в душата останал, не скучен съпруг,

не забравил над себе си да се присмей,
с непозната във влака да води лек флирт,
малко време във глупости да пропилей,
всяка вечер заспиващ със себе си в мир.

Моят двойник ще клати глава изумен,
в мен - сухара - отказал да се разпознай,
сетне ще ме потупа по братски, смирен :
“Прототип мой, почивчица малко си дай !”