автор: ivliter

…
Аз моля, не прокарвай пръсти
на спомена по белите клавиши,
че тъжна музика от тях ще зазвучи.
…
От припека на знойното, жътварско лято,
към моето сърце ще изпълзи
отровната змия на спомена.

…
И даже облаците по небето
пълзят натоварени
с очакването ми голямо.

…
Дърветата любовно сплитат сенки
и спъват с тих копнеж
забързаната крачка на краката.

…
От дланите на вятъра
изхвръкнаха безшумно
на младостта невидимите птици.